Определение
Сублуксация на рамото, подгрупа на нестабилност на рамото, възниква, когато раменната става
частично се измести. При това състояние главата на раменната кост се изплъзва от гленоидната
кухина в резултат на слабост на ротаторния маншон или разхлабване на гленохумералните
връзки.

Епидемиология
Проучванията са ограничени, които изследват епидемиологията на раменната сублуксация, като
повечето проучвания се фокусират повече върху раменните дислокации.
В проучване за сублуксация на рамото, 45,5% са имали за първи път сублуксация, докато
останалите 54,5% са имали повтаряща се сублуксация на рамото.
Сублуксации на рамото често се появяват при хора с хемиплегичен инсулт или с парализиран
горен крайник. Отчетената честота варира значително от 17% до 81%.
Етиология
Причините могат да бъдат класифицирани като травматични, нетравматични или невромускулни:
Травматична причина: по-често при активни млади хора. Разпространени например при
боксьори,; безконтактен спорт с повтарящи се движения на раменете; ръка в протегната позиция.
Нетравматична причина: многофакторна. Например: пациентите може да имат неоптимален
контрол на раменния мускул или нараняване на сухожилие/лигамент в интервала на ротаторния
маншон.
Невромускулни причини: например инсулт, церебрална парализа и нараняване на брахиалния
сплит.
Диагностични процедури
Симптоми
Пациентите със сублуксации на рамото обикновено се проявяват с:
 Болка в областта на рамото
 Загуба на обхват на движение
 Осезаемата празнина между акромиона и главата на раменната кост (това може да бъде
неофициално измерено в широчината на пръста)
Функционално тестване

 Тестът за сублуксация е положителен = оказва се съпротивление, когато пациентът
приведе ръката в изхвърляща позиция, в посока на вътрешно въртене.
 Болката във вентралната капсула показва лезия на предната капсула.
 Натискът по време на теста за съпротивление върху дорзалната част на раменната кост
може да провокира вентрално плъзгане. Резултатът е внезапна болка в рамото и в редица
случаи има сублуксация отпред. Този тест може да се проведе в различни степени на
абдукция и със или без опора на горната част на ръката.
Рентгенографските измервания се считат за най-точният начин за оценка на степента на
сублуксация.

blank

Физиотерапия
Предотвратяване на рецидиви:
Препоръчват се укрепващи упражнения за възстановяване на силата на мускулите на ротаторния
маншон. Първоначалните физиотерапевтични интервенции могат да включват:

 Упражнения за мобилност, включително PROM, AAROM, AROM
 Обучение за двигателен контрол
 Скапуларна стабилизация, вижте Динамични стабилизатори на раменния комплекс
 Изометрични и нискостепенни укрепващи упражнения
 Мануална терапия, насочена към гленохумералната и стерно-клавикуларната става
 Мануална терапия на шийно-гръдни прешлени и горни ребра
 Модификация на дейността
Късните етапи на рехабилитация на нараняване на ротаторния маншон включват прогресивно
резистивно укрепване, проприоцепция и специфични за спорта упражнения.