Латерална нестабилност в глезенна става. Същност. Лечение.

Над 90% от всички навяхвания на глезена засягат латералния аспект на ставата, като най – често се уврежда предния талофибуларен лигамент. Повечето случаи на глезенна нестабилност са в следствие на травма или поредица от такива. Инверзионния механизъм (стъпването на външния ръб на ходилото и огъването навътре) е най – чест.

При тази травма се преразтягат и понякога разкъсват лигаментите, които стабилизират глезенната става. Това е най – честата спортна травма. Хроничната нестабилност може да доведе до честото изкълчване и “разместване” на глезенната става. Честото травмиране на глезенния комплекс може да доведе до увреди и на ставния хрущял и по – нататъшно инвалидизиране.

Видове:

Съществуват два вида глезенна нестабилност.

• Функционален – благодарение на мускулна слабост или нарушен невромускулен контрол в областта на подбедрицата и глезена.

• Структурен – след изкълчвания или счупвания. При хроничната нестабилност се наблюдава слабост във въртенето навътре и навън на стъпалото (инверзия и еверзия).

Механизъм:

При механизма на самата травма се травмират и мускулите по предно – страничната част на подбедрицата. Те стабилизират глезена странично и повдигат стъпалото нагоре и навън. Специфичните движения е хубаво да бъдат упражнявани, за да се укрепят засегнатите мускули. Ограничението в обема на движение, особено нагоре (дорзална) също често съпътства тези травми. Това може да доведе до нарушена механика в походката. Хубаво е движението да бъде сравнено с това на срещуположния глезен (при сгънато и разгънато коляно). Ако се установи разлика е хубаво глезена да се огъвкави в ограничената посока.

Нарушения:

Бланса (проприорецепция) се засяга също.

При едно навяхване се травмират не само меките тъкани, а и механорецепторите отговарящи за проприорецепция (усещането за движение, което крайниците и тялото ни извършват в пространството).

При загубата или нарушаването на този усет се нарушава възможността за саморегулация на движението и в случая на глезена, запазването на баланс се затруднява. При нарушаването на проприорецепцията динамичният контрол на глезенната става също страда.

Ходенето по неравни повърхности и пресечен терен, както и дейности като бягане и скачане стават по – трудни, поради невъзможността глезена да запази стабилност.

Хронифицирането на глезенната нестабилност може да доведе до сериозно нарушаване на качеството на живот.

Най – често засегнатите връзки (лигаменти) са тези по външната страна на глезена. (Предния тибиофибуларен лигамент и калканеофибуларния лигамент). Различават се три степени на засягане според големината на увредата.

• Разтягане на лигаментите

• Частично разкъсване на лигаментите – придружава се освен с оток и с кръвонасядане

• Тотално разкъсване на лигаментите – налага се оперативна намеса. По – вероятно е хронична нестабилност да се развие при по – тежките фази на засягане.

Лечение

Преди извършване на каквато и да е хирургична процедура, силно се препоръчва да се използват всички възможности за консервативно лечение.

По време на фазата на рехабилитация трябва да се провеждат нервно-мускулни и проприоцептивни тренировки, както и да се използват ортопедични продукти, ако е необходимо.

Тъй като проучванията показват, че повтарящите се наранявания на глезена причиняват невросензорни, проприоцептивни и механични увреждания, в допълнение към укрепващите упражнения са показани упражнения, които подобряват проприоцепцията, баланса и функционалния капацитет.

Консервативното лечение може да включва:

1. Тренировка за баланс Проблемите, открити при пациенти с ХгС, са нарушен постурален контрол и осъзнаване на положението на ставите, както и повишена нестабилност. Смята се, че промените във функционирането на сензорно-двигателната система са в основата на тези проблеми. Обучението за баланс е важна част от съвременните протоколи за рехабилитация на ХНС. Влиянието на тренировките с цел подобряване на баланса върху сензомоторните дефицити
2. Постурален контрол

3. Укрепване на мускулите на подбедрицата и ходилото