Както разбрахме от предишният блог, човек е предразположен към появата на дискова херния. Анатомичната структура на гръбначният стълб е много фина и лесно може да се повлияе от редица ежедневни причинители и навици, които не забелязваме.
Основните факторите, които въздействат за редуцирането на подвижността в гръбначният стълб са:
– работната позиция, която в повечето случай е в седнало положение или на крак продължително време, не правилната позиция на тялото в ежедневието, тежка трудова дейност или спортни занимания изпълнявани с неправилна техника.
Херниите се появяват и в резултат на многократни минируптури, които се получават в следствие от разнообразни движения, които се извършват ежедневно.
Всеки човек преминава през стадиите по индивидуален начин, самият организъм успява да преодолее до някъде появата на възпаление, болка или спазъм по собствен начин.
Лечението при дисковите хернии е консервативно или оперативно, но неизменна част от възстановяването и при двата варианта е рехабилитацията, масажните процедури и физиотерапията.
Консервативното лечение е по-предпочитано от оперативното по ред причини.
В зависимост от периода на развитие, а те биват: остър, подостър, резидуален и хроничен се определят цели, задачи и средства на кинезитерапията, чрез които терапевта си изготвя лечебен план.
В острия период при консервативното лечение, самата херния е силно възпалена, което ограничава редица движения и води до постоянни остри болки и спазми в паравертебралната мускулатура, а също и в мускулите на долните крайници( седалищни, бедрени и подбедрица).
Целта, която трябва да се постигне е да се намали болката, спазмите в хипертоничните, като се релаксират и в същото време се повиши тонусът на хипотоничните мускули.
Използват се също дихателни упражнения, които помагат за по-добър обемен на веществата в тялото. Препоръчително е, лечение чрез положение, при което се увеличава времетраенето в определена позиция с всеки ден.
С навлизане в подострият период целите, задачите и средствата се увеличават.
Освен подобряване на задачите от острия период, към средствата се добавя пасивни и активни упражнения, стречинг, упражнения от различни изходни положения, упражнения с уреди и на уреди, като се избягва натоварването на гръбначният стълб, масаж и физиотерапия (електростимулация, ултразвук) .
Хроничният период е по-особен, тъй като човек е необходимо да се адаптира към позите, упражненията и движенията, които му влияят добре.
Тук към задачите на кинезитерапията се разглеждат подобряване на ежедневните дейности, подобряване на равновесие и координация, а също заздравяване на анатомичният корсет. Упражненията могат да бъдат с равномерна до средна трудност с различни уреди – ластици, топки, гирички. Масажите процедури подпомагат на тялото, да избегне възпалителният процес и снема повишеният тонус на мускулатурата, което е фактор за отключването на хернията.
Противопоказно е вдигането на тежести, интензивното натоварване, неправилният седеж, резките движения, поставянето на ортопедични колани и други.
