Болката в кръста, с типичното за нея прокрадване през седалището към коляното, е един от най-често срещаните поводи за търсене на медицинска помощ и отбиване до най-близката аптека за обезболяващи.
А една от най-честите причини за наличие на болка в кръста е възпалението на седалищния нерв, по-известно като ишиас.
Приблизително всеки четири от десет човека в даден момент от живота си ще се сблъскат с това състояние според различните статистически проучвания. Високата честота и многобройните фактори и причини, отключващи болковия синдром при ишиас, са причина за повишения интерес към състоянието и разработването на ефективни конвенционални и алтернативни методи за лечение при ишиас.
В масовия случай не се налага медицинска намеса (особено когато пациентите са се сблъсквали със състоянието и преди), но неправилният терапевтичен подход и самолечението крият редица рискове и опасност от хронифициране на състоянието, усложнения и дългосрочни последици.
Седалищният нерв е най-дългият и с най-голям диаметър нерв в човешкото тяло, който се образува от влакната на четвърти и пети поясен нерв и първи, втори и трети кръстцов нерв.
Възпаление на нерва се развива обикновено в резултат от неговото притискане, дразнене или травмиране от директни и индиректни фактори.
Най-честата причина за ишиас е дисковата херния (при около две трети от пациентите).
Гръбначният стълб е изграден от прешлени, нерви и дискове (наричат се още междупрешленни или интервертебрални дискове), като последните от своя страна са изградени от фиброзна обвивка и пулпозно ядро.
Основната функция на дисковете е да осигуряват подвижност и гъвкавост на гръбнака, да предпазват от прешленно триене и сътресения на гръбначния стълб.
При хернииране на диск в поясната област се получава изтласкване от неговото място и създаване на напрежение върху седалищния нерв.
Притискането на нерва води до характерните клинични прояви.
Други възможни причини за ишиас включват:стеноза (стеснение) на гръбначния канал, дегенеративни промени в структурите на гръбначния стълб, травма на гърба, таза, долните крайници,някои инфекциозни заболявания, особено с причинители представителите на херпесните вируси и други.
След преминаването на острия стадий на „заболяването“ се препоръчва физиотерапия, като особено добри резултати са налице при приложение на електрофореза, магнитотерапия, ултразвукова терапия.
Различните методики на физиотерапията позволяват проникване в дълбочина на използваните медикаменти (обикновено обезболяващи и противовъзпалителни средства).
Масажът с подходящи локални средства (нестероидни противовъзпалителни средства, магнезиево олио, билкови продукти и други) води до значително облекчаване състоянието на пациента.
Масажът подобрява кръвната и лимфната локална циркулация, съответно трофиката на подлежащите структури, като същевременно води до отделяне на ендорфини, действащи като естествени болкоуспокояващи.