Ергон техниката се прилага за третиране на:

  • Синдром на цервикална болка;

  • Болка в кръста и ишиас;

  • Раменен тендинит (супраспинатус, инфраспинатус и др.);

  • Тенис/голф лакът;

  • Мускулен спазъм, мускулна склероза (тригерни точки);

  • Проблеми с периферните нерви;

  • Мускулни контузии;

  • Синдром на замръзналото рамо;

  • Проблеми с коляното (тендинит, разкъсвания на лигаменти и др.);

  • Проблеми с глезенните стави (навяхвания, ахилесов тендинит и др.);

  • Плантарен фасциит;

  • Следоперативна рехабилитация.

Ергон техниката е противопоказана при:

  • Отворени рани (незарастнали шевове);

  • Незараснали фрактури;

  • Тромбофлебит;

  • Неконтролирана хипертония;

  • Непоносимост/свръхчувствителност на пациента;

  • Хематоми;

  • Остеомиелит;

  • Осифициращ миозит;

  • Хемофилия.

Трябва да се подхожда внимателно в случаи, когато:

  • Пациентът приема антикоагуланти;

  • Има онкологично заболяване

  • Страда от разширени вени

  • Има Белези от изгаряне

  • Налице са остри възпалителни състояния

  • Има бъбречна дисфункция

  • Налице е възпалително състояние в резултат на инфекция

  • Пациентът страда от ревматоиден артрит

  • Бременност.

Смята се, че прилагането на ергон техниката стимулира ремоделирането на съединителната тъкан чрез резорбция на прекомерна фиброза, заедно с индуциране на възстановяване и регенерация на колаген в резултат на набирането на фибробласти. От своя страна, това води до освобождаване и разрушаване на белези, сраствания и фасциални ограничения. Ергон терапията има неврофизиологичен ефект, тъй като стимулира механочувствителните неврони чрез деформация на кожата от инструмента. Механочувствителните неврони включват механорецептори, които са отговорни за двуточковата дискриминацията и механо-ноцицептори, които са отговорни за възприемането на болката.

Проучвания на ергон терапията В своята статия „Ефикасността на инструментално подпомагана мобилизация на меките тъкани: систематичен преглед“, Cheatham et al. (2016) правят детайлен обзор на научната литература върху ергон терапията. Изследванията, включени в обзора, отговарят на следните критерии:

  • Рецензирани публикации на английски език;

  • Контролирани клинични изпитвания, които сравняват измервания преди и след тест за интервенционна програма, използваща ергон техника;

  • Изследвания, които сравняват програми за интервенция, използващи ннструментално подпомагана мобилизация на меките тъкани;

Практически аспекти на ергон терапията

Най-често ергон терапията не се провежда самостоятелно, а се се комбинира с програма за движение и укрепване, за да се подобри ремоделирането на тъканите. Приложението на инструментално асистираното стимулиране на меките тъкани преминава през 6 стъпки:

  • Преглед на състоянието на пациента;

  • Загрявката – 10-15 минути с лек джогинг, елиптична машина, стационарно колело или ергометър за горна част на тялото;

  • Инструменатлно асистирано стимулиране, направено под ъгъл 30-60 градуса за 40-120 секунди;

  • Разтягане, 3 повторения за 30 секунди;

  • Укрепващи, високи повторения с упражнение с ниско натоварване;

  • Криотерапия, 10-20 минуни.