Ергон техниката се прилага за третиране на:

  • Синдром на цервикална болка;
  • Болка в кръста и ишиас;
  • Раменен тендинит (супраспинатус, инфраспинатус и др.);
  • Тенис/голф лакът;
  • Мускулен спазъм, мускулна склероза (тригерни точки);
  • Проблеми с периферните нерви;
  • Мускулни контузии;
  • Синдром на замръзналото рамо;
  • Проблеми с коляното (тендинит, разкъсвания на лигаменти и др.);
  • Проблеми с глезенните стави (навяхвания, ахилесов тендинит и др.);
  • Плантарен фасциит;
  • Следоперативна рехабилитация.

Ергон техниката е противопоказана при:

  • Отворени рани (незарастнали шевове);
  • Незараснали фрактури;
  • Тромбофлебит;
  • Неконтролирана хипертония;
  • Непоносимост/свръхчувствителност на пациента;
  • Хематоми;
  • Остеомиелит;
  • Осифициращ миозит;
  • Хемофилия.

Трябва да се подхожда внимателно в случаи, когато:

  • Пациентът приема антикоагуланти;
  • Има онкологично заболяване
  • Страда от разширени вени
  • Има Белези от изгаряне
  • Налице са остри възпалителни състояния
  • Има бъбречна дисфункция
  • Налице е възпалително състояние в резултат на инфекция
  • Пациентът страда от ревматоиден артрит
  • Бременност.

Смята се, че прилагането на ергон техниката стимулира ремоделирането на съединителната тъкан чрез резорбция на прекомерна фиброза, заедно с индуциране на възстановяване и регенерация на колаген в резултат на набирането на фибробласти. От своя страна, това води до освобождаване и разрушаване на белези, сраствания и фасциални ограничения. Ергон терапията има неврофизиологичен ефект, тъй като стимулира механочувствителните неврони чрез деформация на кожата от инструмента. Механочувствителните неврони включват механорецептори, които са отговорни за двуточковата дискриминацията и механо-ноцицептори, които са отговорни за възприемането на болката.

Проучвания на ергон терапията В своята статия „Ефикасността на инструментално подпомагана мобилизация на меките тъкани: систематичен преглед“, Cheatham et al. (2016) правят детайлен обзор на научната литература върху ергон терапията. Изследванията, включени в обзора, отговарят на следните критерии:

  • Рецензирани публикации на английски език;
  • Контролирани клинични изпитвания, които сравняват измервания преди и след тест за интервенционна програма, използваща ергон техника;
  • Изследвания, които сравняват програми за интервенция, използващи ннструментално подпомагана мобилизация на меките тъкани;

Практически аспекти на ергон терапията Най-често ергон терапията не се провежда самостоятелно, а се се комбинира с програма за движение и укрепване, за да се подобри ремоделирането на тъканите. Приложението на инструментално асистираното стимулиране на меките тъкани преминава през 6 стъпки:

  • Преглед на състоянието на пациента;
  • Загрявката – 10-15 минути с лек джогинг, елиптична машина, стационарно колело или ергометър за горна част на тялото;
  • Инструменатлно асистирано стимулиране, направено под ъгъл 30-60 градуса за 40-120 секунди;
  • Разтягане, 3 повторения за 30 секунди;
  • Укрепващи, високи повторения с упражнение с ниско натоварване;
  • Криотерапия, 10-20 минуни.