Прекъснатите свързвания на костите се наричат стави или още казано свързвания. Те създават едно добро условие за подвижност във всички равнини на човешкото тяло. Ставите се разделят на прости ( свързват две кости) и сложни (свързват три или повече кости).
Задължителните елементи на една става са: ставен хрущял, ставни повърхности, ставна капсула и ставна кухина. Контрактурите и травмите, които се получават в ставите не са едни от най-сложните, колкото са болезнени и ограничаващи обема на движение. Както знаем всяка става си има определен възможен обем на движение в една равнина, който се измерва в градуси. При наличие на болка тази подвижност значително намалява, понякога се появява оток, повишена температура около ставните цепки и промяна на сетивността.
Наличието на  болка може да предизвика мускулен гард на околоставните мускули (спазъм).
Една подобна травма въздейства и на психиката, при което съответните движения на ставата спират да се използват, поради страх от предстоящата болка.
Ставните травми могат да бъдат навяхване (Distorsio) и изкълчване (Luxatio).
Навяхванията или така наречените дисторзии се случват най-често в глезенната става. Често се получава при внезапно извиване на стъпалото във външната или вътрешната страна на ходилото, което може да доведе до разтягане или разкъсване на връзките. Проявява се като остра болка, оток и кръвоизливи(синини).
Прилага се стягаща превръзка или гипсов ботуш.
До 24 часа след травмата се прави няколко пъти охлаждащ компрес (криотерапия) за по пет минути. Поставя се имобилизация (превръзка, шина, гипс) в продължение на 7 до 10 дни.
След премахване на шината или гипса, пациентът трябва да започне активна Кинезитерапия, която включва упражнения за увеличаване обема на движение, оточен масаж и физиотерапия.
Изкълчването (Луксацио) представлява трайно разместване на ставните повърхности, може да е придружено с разкъсване на ставната капсула и излизанe на костта от нея.

Изкълчванията могат да се получат вследствие на падания, спорт и дейности от ежедневието, при което може да се наблюдава оток околоставните тъкани и кръвоизлив.
Най-често разглежданите луксации са в раменната става. При предна луксация главата на раменната кост излиза пред ставата, а при задна-зад нея.
Това състояние се характеризира с болка, оток, деформация, невъзможност за активни движения.
Луксациите се повлияват чрез репозиция на ставата, след което се поставя имобилизация за 25-35 дни, след премахването и се прилага криотерапия, рехбилитация, физиотерапия.